Ежедневието като продукт

Как започнах да гледам на ежедневието си като на продукт

Drawing of flying birds
Идеята

Анализирайки всекидневието си, в един момент забелязах връзка между използването на сложни дигитални продукти и планирането на задачи, идеи и лични проекти. Така реших да експериментирам и приложа UX принципи от работния ми процес, за да оптимизирам ежедневието си.

Работя като UX дизайнер (дизайнер на потребителско изживяване). С други думи се опитвам да направя дигиталните продукти функционални, достъпни и приятни за използване. Част от работата ми е да наблюдавам как хората използват тези продукти, къде се объркват и кога се претоварват. Моята цел е софтуерът да им помогне да стигнат до най-важното по лесен и достъпен начин, без да се обезсърчават или натоварват.

UX не е просто добре изглеждащ интерфейс. Неговата роля е да помогне управлението на сложни процеси по достъпен и лесен начин.

Ежедневието ми понякога е като лошо структуриран UX

След наблюдения достигнах до извода, че ежедневието ми е един екран с:

  • 50 нотификации на ден
  • 20 отворени таба едновременно
  • 5 мигащи бутона
  • 3 от нотификациите са с етикет “спешно”

Всеки един поток (user flow) съвсем не е оптимален и преминавам през едни и същи стъпки многократно, за да стигна до крайна си цел. Това не е лош дизайн на ежедневието – то е такова какво е. Това е лошо приоритизиране и лошо планиране.

На практика какво правя в момента:

  • Държа всички задачи активни
  • Всички идеи видими едновременно
  • Всички намерения са важни и спешни
  • Всички притеснения са в полезрението

Мозъкът ми определено не е направен да държи 20 активни процеса едновременно. Той може да превключва, но всяко превключване има цена.

Когнитивното претоварване не е провал

В когнитивната психология съществува едно понятие – когнитивно натоварване (cognitive load). Това е количеството умствено усилие, необходимо за обработка на информация и изпълнение на дадена задача.

В UX дизайна важи същият принцип.  Когнитивното натоварване е усилието, нужно на потребителя, за да разбере и използва един софтуер. Когато интерфейсът е сложен и/или изисква твърде много внимание, човек се уморява. А умореният потребител става по-неефективен.

Същото важи и за ежедневието. Проблемът често не е, че имаме много задачи. Проблемът е, че ги държим всички видими и се опитваме да ги изпълняваме едновременно.

Когато всичко изглежда еднакво важно, нищо не е ясно.

Ами ако започна да мисля за ежедневието си като за продукт?

Целта ми не е непременно да го оптимизирам, а да го направя по-лесно използваем. UX дизайнът не премахва сложността – той я подрежда.

А може би ежедневието ми има нужда не от повече дисциплина, а от по-добра архитектура.

В следващата част ще разгледам един UX принцип, който може да се приложи директно в ежедневието – без нови системи, но с повече яснота.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *