Ежедневието като продукт
Как започнах да гледам на ежедневието си като на продукт
Идеята
Анализирайки всекидневието си, в един момент забелязах връзка между използването на сложни дигитални продукти и планирането на задачи, идеи и лични проекти. Така реших да експериментирам и приложа UX принципи от работния ми процес, за да оптимизирам ежедневието си.
Работя като UX дизайнер (дизайнер на потребителско изживяване). С други думи се опитвам да направя дигиталните продукти функционални, достъпни и приятни за използване. Част от работата ми е да наблюдавам как хората използват тези продукти, къде се объркват и кога се претоварват. Моята цел е софтуерът да им помогне да стигнат до най-важното по лесен и достъпен начин, без да се обезсърчават или натоварват.
UX не е просто добре изглеждащ интерфейс. Неговата роля е да помогне управлението на сложни процеси по достъпен и лесен начин.
Ежедневието ми понякога е като лошо структуриран UX
След наблюдения достигнах до извода, че ежедневието ми е един екран с:
- 50 нотификации на ден
- 20 отворени таба едновременно
- 5 мигащи бутона
- 3 от нотификациите са с етикет “спешно”
Всеки един поток (user flow) съвсем не е оптимален и преминавам през едни и същи стъпки многократно, за да стигна до крайна си цел. Това не е лош дизайн на ежедневието – то е такова какво е. Това е лошо приоритизиране и лошо планиране.
На практика какво правя в момента:
- Държа всички задачи активни
- Всички идеи видими едновременно
- Всички намерения са важни и спешни
- Всички притеснения са в полезрението
Мозъкът ми определено не е направен да държи 20 активни процеса едновременно. Той може да превключва, но всяко превключване има цена.
Когнитивното претоварване не е провал
В когнитивната психология съществува едно понятие – когнитивно натоварване (cognitive load). Това е количеството умствено усилие, необходимо за обработка на информация и изпълнение на дадена задача.
В UX дизайна важи същият принцип. Когнитивното натоварване е усилието, нужно на потребителя, за да разбере и използва един софтуер. Когато интерфейсът е сложен и/или изисква твърде много внимание, човек се уморява. А умореният потребител става по-неефективен.
Същото важи и за ежедневието. Проблемът често не е, че имаме много задачи. Проблемът е, че ги държим всички видими и се опитваме да ги изпълняваме едновременно.
Когато всичко изглежда еднакво важно, нищо не е ясно.
Ами ако започна да мисля за ежедневието си като за продукт?
Целта ми не е непременно да го оптимизирам, а да го направя по-лесно използваем. UX дизайнът не премахва сложността – той я подрежда.
А може би ежедневието ми има нужда не от повече дисциплина, а от по-добра архитектура.
В следващата част ще разгледам един UX принцип, който може да се приложи директно в ежедневието – без нови системи, но с повече яснота.